ръсвала

Речник на българския език

1. ръсвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ръсвала е производна форма на ръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ръсвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ръсвала е производна форма на ръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ръсвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ръсвала е производна форма на ръсвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. ръсвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ръсвала е производна форма на ръсвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).