ръкувало

Речник на българския език

1. ръкувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръкувало е производна форма на ръкувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръкувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръкувало е производна форма на ръкувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ръкувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ръкувало е производна форма на ръкувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ръкувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ръкувало е производна форма на ръкувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).