ръкоплещил си

Речник на българския език

1. ръкоплещил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ръкоплещил си е производна форма на ръкоплещя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ръкоплещил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ръкоплещил си е производна форма на ръкоплещя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).