ръкоплещил е

Речник на българския език

1. ръкоплещил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръкоплещил е е производна форма на ръкоплещя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръкоплещил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръкоплещил е е производна форма на ръкоплещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).