ръкоплещило е

Речник на българския език

1. ръкоплещило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръкоплещило е е производна форма на ръкоплещя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръкоплещило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръкоплещило е е производна форма на ръкоплещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).