ръкоплещило

Речник на българския език

1. ръкоплещило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръкоплещило е производна форма на ръкоплещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръкоплещило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ръкоплещило е производна форма на ръкоплещя (мин. деят. св. прич. ср. р.).