ръкоплещили

Речник на българския език

1. ръкоплещили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ръкоплещили е производна форма на ръкоплещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ръкоплещили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ръкоплещили е производна форма на ръкоплещя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).