ръкоплещила

Речник на българския език

1. ръкоплещила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ръкоплещила е производна форма на ръкоплещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ръкоплещила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ръкоплещила е производна форма на ръкоплещя (мин. деят. св. прич. ж. р.).