ръкоплещил

Речник на българския език

1. ръкоплещил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръкоплещил е производна форма на ръкоплещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръкоплещил — мин. деят. св. прич. м. р.

ръкоплещил е производна форма на ръкоплещя (мин. деят. св. прич. м. р.).