ръкоплещело

Речник на българския език

1. ръкоплещело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръкоплещело е производна форма на ръкоплещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръкоплещело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ръкоплещело е производна форма на ръкоплещя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).