ръкоплещели

Речник на българския език

1. ръкоплещели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ръкоплещели е производна форма на ръкоплещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ръкоплещели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ръкоплещели е производна форма на ръкоплещя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).