ръкоплещел

Речник на българския език

1. ръкоплещел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръкоплещел е производна форма на ръкоплещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръкоплещел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ръкоплещел е производна форма на ръкоплещя (мин. деят. несв. прич. м. р.).