ръководело

Речник на българския език

1. ръководело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръководело е производна форма на ръководя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръководело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ръководело е производна форма на ръководя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).