ръждавяла е

Речник на българския език

1. ръждавяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ръждавяла е е производна форма на ръждавея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ръждавяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ръждавяла е е производна форма на ръждавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).