ръждавяла

Речник на българския език

1. ръждавяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ръждавяла е производна форма на ръждавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ръждавяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

ръждавяла е производна форма на ръждавея (мин. деят. св. прич. ж. р.).