ръгнел

Речник на българския език

1. ръгнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръгнел е производна форма на ръгна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръгнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ръгнел е производна форма на ръгна (мин. деят. несв. прич. м. р.).