ръгвало

Речник на българския език

1. ръгвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръгвало е производна форма на ръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръгвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръгвало е производна форма на ръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ръгвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ръгвало е производна форма на ръгвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ръгвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ръгвало е производна форма на ръгвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).