ръгвал

Речник на българския език

1. ръгвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръгвал е производна форма на ръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръгвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръгвал е производна форма на ръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ръгвал — мин. деят. св. прич. м. р.

ръгвал е производна форма на ръгвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ръгвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ръгвал е производна форма на ръгвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).