ръгва

Речник на българския език

1. ръгва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ръгва е производна форма на ръгвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ръгва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ръгва е производна форма на ръгвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ръгва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ръгва е производна форма на ръгвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).