рушило

Речник на българския език

1. рушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рушило е производна форма на руша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. рушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

рушило е производна форма на руша (мин. деят. св. прич. ср. р.).