рушил

Речник на българския език

1. рушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рушил е производна форма на руша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. рушил — мин. деят. св. прич. м. р.

рушил е производна форма на руша (мин. деят. св. прич. м. р.).