рушало

Речник на българския език

1. рушало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рушало е производна форма на руша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. рушало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

рушало е производна форма на руша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).