рушал

Речник на българския език

1. рушал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рушал е производна форма на руша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. рушал — мин. деят. несв. прич. м. р.

рушал е производна форма на руша (мин. деят. несв. прич. м. р.).