ручащ

Речник на българския език

1. ручащ — сег. деят. прич. м. р.

ручащ е производна форма на ручам (сег. деят. прич. м. р.).

2. ручащ — сег. деят. прич. м. р.

ручащ е производна форма на руча (сег. деят. прич. м. р.).