ручаха

Речник на българския език

1. ручаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ручаха е производна форма на ручам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ручаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

ручаха е производна форма на ручам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

3. ручаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ручаха е производна форма на руча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. ручаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

ручаха е производна форма на руча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).