ручалият

Речник на българския език

1. ручалият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

ручалият е производна форма на ручам (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).

2. ручалият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

ручалият е производна форма на руча (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).