рутинирах

Речник на българския език

1. рутинирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

рутинирах е производна форма на рутинирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. рутинирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

рутинирах е производна форма на рутинирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).