рунтавеело

Речник на българския език

1. рунтавеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рунтавеело е производна форма на рунтавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. рунтавеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

рунтавеело е производна форма на рунтавея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).