рунтавеела

Речник на българския език

1. рунтавеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

рунтавеела е производна форма на рунтавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. рунтавеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

рунтавеела е производна форма на рунтавея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).