рунтавеел

Речник на българския език

1. рунтавеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рунтавеел е производна форма на рунтавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. рунтавеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

рунтавеел е производна форма на рунтавея (мин. деят. несв. прич. м. р.).