рулирал

Речник на българския език

1. рулирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рулирал е производна форма на рулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. рулирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рулирал е производна форма на рулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. рулирал — мин. деят. св. прич. м. р.

рулирал е производна форма на рулирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. рулирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

рулирал е производна форма на рулирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).