рукнете

Речник на българския език

1. рукнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

рукнете е производна форма на рукна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. рукнете — повелително наклонение, мн. ч.

рукнете е производна форма на рукна (повелително наклонение, мн. ч.).