ругало

Речник на българския език

1. ругало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ругало е производна форма на ругая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ругало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ругало е производна форма на ругая (мин. деят. св. прич. ср. р.).