ругала

Речник на българския език

1. ругала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ругала е производна форма на ругая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ругала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ругала е производна форма на ругая (мин. деят. св. прич. ж. р.).