руга

Речник на българския език

1. руга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

руга е производна форма на ругая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. руга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

руга е производна форма на ругая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).