роптаел

Речник на българския език

1. роптаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

роптаел е производна форма на роптая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. роптаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

роптаел е производна форма на роптая (мин. деят. несв. прич. м. р.).