ропта

Речник на българския език

1. ропта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ропта е производна форма на роптая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. ропта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ропта е производна форма на роптая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).