ронил съм

Речник на българския език

1. ронил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ронил съм е производна форма на роня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ронил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ронил съм е производна форма на роня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).