ронил е

Речник на българския език

1. ронил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ронил е е производна форма на роня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ронил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ронил е е производна форма на роня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).