ронило

Речник на българския език

1. ронило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ронило е производна форма на роня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ронило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ронило е производна форма на роня (мин. деят. св. прич. ср. р.).