ронила

Речник на българския език

1. ронила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ронила е производна форма на роня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ронила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ронила е производна форма на роня (мин. деят. св. прич. ж. р.).