ронели

Речник на българския език

1. ронели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ронели е производна форма на роня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ронели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ронели е производна форма на роня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).