ромонил е

Речник на българския език

1. ромонил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ромонил е е производна форма на ромоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ромонил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ромонил е е производна форма на ромоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).