робуваха

Речник на българския език

1. робуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

робуваха е производна форма на робувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. робуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

робуваха е производна форма на робувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).