робувах

Речник на българския език

1. робувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

робувах е производна форма на робувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. робувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

робувах е производна форма на робувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).