ритнете

Речник на българския език

1. ритнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

ритнете е производна форма на ритна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ритнете — повелително наклонение, мн. ч.

ритнете е производна форма на ритна (повелително наклонение, мн. ч.).