ритнели

Речник на българския език

1. ритнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ритнели е производна форма на ритна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ритнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ритнели е производна форма на ритна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).