ритахте

Речник на българския език

1. ритахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

ритахте е производна форма на ритам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ритахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

ритахте е производна форма на ритам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).