рипвала

Речник на българския език

1. рипвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

рипвала е производна форма на рипвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. рипвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

рипвала е производна форма на рипвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. рипвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

рипвала е производна форма на рипвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. рипвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

рипвала е производна форма на рипвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).