рипва

Речник на българския език

1. рипва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

рипва е производна форма на рипвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. рипва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

рипва е производна форма на рипвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. рипва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

рипва е производна форма на рипвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).